По онова време на Персин станаха няколко убийства. Най – напред чухме , че двама затворника, когато са товарили сено, са преминали в забранената зона и са били застреляни от пазачите. Но истината беше, че бяха застреляни, само за да се сплашат другите и да не се опитват да бягат.
Както и да е, по едно време, на втория ден, аз подочух, че сме за беленската гара. Стигнахме, отвориха вагоните. Вънка пълно с милиция, с насочени пушки, като че ли бандити пристигат. Бил барабана в селото Белене, то е католишко село: „Тук ще пристигнат касоразбивачи, крадци, айдуци”.
Арестуваха ме на 14 май 1947 година. „Клиент” за Втория народен съд. Обвиниха ме в шпионаж, в укривателство на врагове на народа, в участие в заговор против властта и опит за бягство…
Точно преди 40 години на 29 април, първия ден на Великден, около един часа през нощта непознати хора ни събудиха и започнаха обиск в къщата. Търсеха оръжие. Нищо не намериха, качиха ме на джипа и потеглихме към Търново.
Дечко Драгиев е роден през 1922 г. в Казанлък. Дядо му е съратник на Стефан Стамболов, дългогодишен кмет на Казанлък и народен представител три мандата.
Когато ни вкараха в конюшнята, ни дадоха по 40 см – на леси да спиме. Леса – без дюшек, без нищо. Кога завали снег, прозорци немаше, снегът върху нас, умираш от студ, прилепяхме се един към друг.
Докараха още една група от Бобов дол, друга група от Пловдивско, католишката – със Серафим Кесов от Секирово, 27-ми набор, бай Борис, Рангел от Куртово Конаре и още, на които съм забравил имената.
Там се е намирал един от най-големите затвори за политически противници на режима. Едни от първите затворници са студенти и селяни от региона на Марамуреш (1948 година).