Цанко Луканов е роден в с. Осиковска Лъкавица, Ботевградско. През 1934 г. е репортер на в. „Левски”, а по-късно е редактор-уредник. По – късно работи и като спортен редактор във в. „Дневник”. Той е един от българските лекоатлети, които пренасят олимпийския огън през територията на България на летните Олимпийски игри в Берлин и за зимните в Гармиш-Партенкирхен. През 1942 г. основава собствено издателство „Роман”. Става автор на криминални романи под псевдонима Дон Лучио, като издава над 60, фиксирани в обем от 32 страници.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е привърженик на земеделците и е сътрудник на в. „Народно земеделско знаме”.
Изключен е от Съюза на журналистите. Първи. През 1949 г. е въдворен в лагера „Богданов дол”, Пернишко. Въпреки престоя в лагера не се отказва от политическа активност. През 1952 год. отново е осъден на 14 години затвор. Преминава през Софийския и Варненския затвор, лагера „Белене”, както и през затворите в Плевен и Пазарджик. Освободен е след 9 години през 1961 г.
“… Дойде и моят ред. Застанах пред старшината, който правеше прегледа на багажа, и отчаяно загледах как захвърчаха към водата моите книги и съкровени писания… Опитах се да подхвана разговор, за да отвлека някак вниманието му от голямата тетрадка в подвързия, която стисках като скъпоценност, но той я издърпа от ръцете ми и запита строго:
– Това пък какво е?
Но преди да отговоря, лейтенантът се намеси:
– Загубен даскал! Тръгнал да търси българския дух по затворите.
– А, така ли? – рече старшината и с един замах хвърли тетрадката във водата. Хайде заминавай! На острова отсреща ще видиш какво представлява българския дух.
Случайност, съвпадение или съдба, не мога да кажа, но старшината излезе много прозорлив. Там, на острова, в продължение на повече от три години аз видях доста много неща и опознах донякъде какво представлява Човекът, същият този човек, за когото бях рискувал не само свободата, но и живота си. Видях го в неговият истински образ, в неговия естествен, неподправен вид, разсъблечен умствено и нравствено; гол, така както майка го е родила. Живях с него в примитивна обстановка, работих заедно с него в условия, при които човек би завидял дори на някогашните египетски роби. Страдах заедно с него, споделях мъки и неволи и същевременно внимателно следях и наблюдавах какво представлява този човек при обстановка, когато е освободен от всякакви морални задръжки на обществото…”
откъс от книгата “ Остров Персин – в търсене на българския дух” с автор Цанко Луканов