“…Горанов беше истински сатана! Жесток садист – убиец! Беше решил да ни ликвидира всичките от наказателната бригада! Един от верните му кофтита беше казал на Коста Муравиев, че случайно дочул как Горанов предлага на някой си инспектор – генерал, да почне да убива, на нощ по 10-15 човека, а инспекторът му казал, че ако пита него, и всичките да ни избие за една нощ, не му мигало окото, но лично той не може да му разреши, понеже това било правителствен въпрос!
Чудното ни спасение от избиване!
Ние чувствахме че ни чака най-лошото, но кога и как ще стане, не знаехме! Казаното от Горанов, пред генерала, още повече затвърди нашите съмнения и бяхме уверени, че ние от наказателната бригада, ще бъдем първите жертви! И действително, както Горанов е планувал, щеше и да го извърши, но благодарение на Божята закрила, останахме живи!За да осъществят пъклените си планове, почнаха да ни изкарвт нощем да работим на 400 метра навън от лагера. На 25 август 1958 г., цялата наказателна бригада (тогава бяхме около 10-12 човека) ни изкараха в изкопите извън лагера. Направили ни големи тарги, побиращи 150 – 160 кг. пръст, и ни караха да ги изнасяме на дигата. Горанов и милиционера – убиец, Върбан, седнали на една маса. Над тях от дървото увиснали ел. крушки. Те пият, а двама цигани, единия с хармоника, другия с тарамбука, им правят увеселение! След като изпиеха по някоя чаша, – ставаха, и със здрави сопи започваха да ни бият, където сварят, и това продължи цяла нощ!Сутринта ни накараха да се измием от кръвта и ни вкараха в лагера да закусим чай от треви, от острова. Без да е подсладен или, някой път, съвсем малко сладък, с малко мармалад, и седмично, един или два пъти, по 40-50 гр. сирене. През деня работим на обекта, по 10 -12 часа, без да сядаме, освен на обед
Вечерта на 26, срещу 27 август, 58-ма г. Горанов запланувал, в 12 ч. през нощта, да ни избие всичките от наказателната бригада, и с цел да камуфлира причините за убийството ни, решават умишлено да прекъснат тока, към 12 ч. през нощта. Тогава да ни разстрелят и да кажат, че когато тока е угаснал, ние уж сме нападнали охраната, и затова те в самоотбрана са ни разстреляли! Вечерта, с цел малко хора да знаят истината, за охрана на 11 лагеристи, оставиха само трима надзиратели, и то, най-верните им хора, най-големите зверове – убийци, които с убийства са доказали верността си! Искали са после да кажат, че ние сме използвали намаления състав на охраната и изненадващо сме ги нападнали в тъмнината! Както го е бил запланувал Горанов, – от ликвидирането са ни деляли 15 – 20 минути. Чак по-късно разбрахме, как сме били спасени!
Началникът на охраната, който е бил и партиен секретар на администрацията, е разбрал че след като ни убият, ще се вдигне шум извън пределите на България, понеже измежду убитите, освен нас, които нямаме политическа известност, има и хора, като бившия министър-председател К. Муравиев и министъра на вътрешните работи от кабинета на Ал. Стамболийски, – Христо Стоянов, и че заради тях ще се дигнат големи протести. И понеже той (началника на охраната) знае много добре, каква е тактиката на комунистите, че те вършат престъпления, и после вината хвърлят на един или група хора, че уж те са виновни, а не партията им! И като така, цялата вина ще падне върху партийния секретар и началника на охраната, които постове той заемаше! И за да има, в такъв случай, някакво оправдание, привечер, към 5 ч., той се обажда до ЦК на БКП, че тази нощ в 12 ч. ще бъдат убити 11 човека от политическите лагеристи, сред които, Муравиев и Хр.Стоянов!
Този началник на охраната и партиен секретар, ни най-малко не се бе загрижил за нашето спасение, защото дотогава, неговите подчинени са убивали, под най-различни предлози, много и много политически затворници и лагеристи, но той се обадил за в случай, че от ЦК на БКП, решат да припишат това убийство, не на партията и държавата, а на отделна отговорна личноет, какъвто е именно той! Но явно, Природната сила го е накарала така да постъпи и ние да бъдем спасени!След вечеря, пак ни изкараха да копаем пръст в траповете, на 400 м. извън лагера, там където първата вечер Горанов и Върбан ни биха жестоко. Тази вечер, на 26, срещу 27 август, 58 г., когато ни конвоираха към траповете и минавахме край стола на МВР, Горанов, пиян, след като ни напсува, каза на охраната: – “Оставете ги тия гадове да подишат още малко въздух! Ако úскат да копаят!”
Тая вечер охраната ни действително бяха малко, – трима души. Като ни закараха в траповете, ни оставиха да копаем, без да ни викат, а между нас беше едно мълчание, понеже всички чувствахме какво ни чака! Явно щеше да е по-лошо от онази нощ, когато цяла нощ ни биха, Върбан и Горанов!
Към 12 ч. без 20 мин., във въздуха се видяха светлини на фарове, които идваха към втори обект, към нас, и бай Христо Стоянов, ми каза тихо:
– “Адашче, тази нощ, с тези камиони, ще ни изкарат труповете от тука!”
А Сашо Пършев му каза:
– “Това не са камиони, а леки коли”.
Спомен на Христо Цачев от книгата “Срещу течението”, Четвърта част