Фондация "Остров Белене"Фондация "Остров Белене"
Фондация "Остров Белене"
Работим за създаване на парк – мемориал и музей на жертвите на тоталитаризмите в гр. Белене

Фондация "Остров Белене"

гр. Белене 5930, общ. Белене,
обл. Плевен, ул. М. Василев 4

0887 426704

  • Концлагера “Белене”
    • История
    • Лагерни истории
  • Фондация “Остров Белене”
    • Информация
    • Мисия и цели
  • Новини и инициативи
  • Фотогалерия
  • Контакти
  • bg 
FacebookYouTube
  • Концлагера “Белене”
    • История
    • Лагерни истории
  • Фондация “Остров Белене”
    • Информация
    • Мисия и цели
  • Новини и инициативи
  • Фотогалерия
  • Контакти

Трифон Силяновски

Трифон Силяновски ( 16 дек. 1923 – 19 май 2005 год. ) е български философ, композитор, пианист и педагог. Завършил право в Софийския университе и композиция и пиано в Музикалната академия. Владее някоко езика.
Лежал е в лагерите Белене, Богданов дол и Куциян, където е подлаган на унижения, включително и на това сам да си копае гроба…

Новогодишно пиршество
от Трифон Силяновски

“Беше на 2 юли 1949, по смъртта на Георги Димитров. Правехме репетиция в зала България, на другия ден трябваше да има акт-концерт на консерваторията, щях да свиря Бетовен – пети концерт. Дирижираше Марин Големинов, концертмайстор беше Владко Аврамов. По време на репетицията влезе човек, прекъсна ни и каза, че Г. Димитров е починал и изобщо няма да има концерт. Слязохме от сцената, там отзад имаше портрети: на Димитров, на Ленин, на Сталин. Аз в един по-тесен кръг казах така: тези двамата си умряха, а кога ли ще си отиде и оня, третият?
Сталин имах предвид. Това може би е било добре дошло за тези, на които са донесли, защото и преди това правех подобни изказвания и недоволствувах.
На 6 юли в 6.30 сутринта пристигат един милиционер и двама цивилни. Обиск и така нататък, както си му е редът. И след това: елате за кратка справка…..
…Набутаха ни във вагоните и пътувахме три дни от Богдановдол до Белене. Вместо за един ден – за три, защото нали крият – маневри, забутат те в глухи линии, чакат да се мръкне, после те откарват и т. н. И ние не знаем къде ни карат, щото ясно – по лагери някъде, ама къде ще бъде – дали ще бъде по добруджанските лагери, или другаде някъде? А вече в Добруджа имаше Ножарево, Заград, Забуново, Куфалджа – тия лагери бяха прочути, в Добруджа и четирите, бяха страшни….
…Както и да е, по едно време, на втория ден, аз подочух, че сме за беленската гара. Стигнахме, отвориха вагоните. Вънка пълно с милиция, с насочени пушки, като че ли бандити пристигат. Бил барабана в селото Белене, то е католишко село: „Тук ще пристигнат касоразбивачи, крадци, айдуци”. И онова набожно село, кат се скрило и гледа така, през перденцата, какви, аджеба, идиоти ще скочат от влака. На брега ни направиха преглед, записаха ни на нова сметка имената и почнаха да ни прехвърлят на остров Персин…..
… Спяхме като сардели. Аз спях до Стойчо Мушанов, зад мен беше Илия Кайряков, пак демократ, до него Стоян Мавров, и той демократ, и т.н. През нощта не можеш да мръднеш, защото първо си като сардела, а второ, не дай си Боже да ти се допикае. Като се върнеш, вече няма къде да легнеш и оставаш дневален до сабахле. И всички бяхме решили да си пикаем в гащите, а спяхме на по една кълка, щото няма място… Така миришеше на амоняк, воня страхотна.
Видях всякакви хора: земеделски народни представители, социалисти, протестантски пастори, католишки свещеници, офицери. Бившият пълномощен министър от Вашингтон Сашо Наумов беше, също секретарят на Никола Мушанов – адвокатът Мушунков, много добър, много достоен човек. От земеделците много добро впечатление ми направи Недко Ботев – на около 70 години, никога не хленчи, работеше си, от никого помощ не искаше. Беше Пешо Сърбина – Петър Сърбински, той също добре се държеше там. Най-добрите обаче, най-чистите и топли хора, където нямаше и капка предателство, това бяха анархистите. Трябва да кажа, че в сравнение с тях ние и пет пари не струвахме. Получават колети – той ще вземе една хапка оттам, другото всичко ще раздаде, ще дойде, ще те подкрепи, ще пита уморен ли си. Това само анархист може да го направи. Бяха нахакани и отговаряха, дръзко се държаха. И милиционери биеха, бе! Носеха си черджета под дрехите – ще му направят мечка и ще му хвърлят боя. И се знаеше кой го прави – само анархистите го правеха. Затова всяка вечер поне по един от тях лежеше в карцера. Спомням си Йов Петров, Трифон Терзийски, дедо Ачо, анархист от Добрич, 76-годишен, горд, като че ли си е при бабата, хич не му пука. При мен умря Цвети Иванов, познавахме го добре, хвана го тетанус, от пирон, се набоде и докторът, разбира се, го мина метър…
… На Магарец погребваха мъртвите. Той беше малко по-югозападно. Но имаше погребани и на самия Персин. Понякога викаха така: „да излязат четири души за копане на гробни помещения”. Мряха – някои отслабват и отпадат, други ги пребиват. А колкото пъти някой се дръпне встрани или пък излезе нощно време и стрелят по него, особено ако му имат зъб. Като на фронта… От управата Китов беше много лош и от милиционерите един старшина Велико. А пък имаше един Атанас, той беше чудесен човек, ще получи от булката колет, например ошав, ще го разпредели на шепи: на ти на тебе, на ти на тебе, то нали и вие сте хора. И такива ги имаше…”

Още лагерни истории

Дарителска сметка

Банкова сметка:
IBAN - BG05STSA93000023396982
BIC - STSABGSF
Банка ДСК

Фондация "Остров Белене"
гр. Белене 5930,
общ. Белене, обл. Плевен,
ул. М. Василев 4

Лагерни истории
  • Петко Огойски
    May 9, 2016
  • Стефан Бочев
    May 4, 2016
Последни новини
  • Пътуваща изложба “Свидетели: Памет за концлагера “Белене”
    December 4, 2017
  • Проектът за Парк-мемориал на остров Белене беше обсъден в Брюксел
    July 31, 2017
  • Президентът идва за националното поклонение на остров Персин
    April 28, 2016
© 2016 Фондация "Остров Белене". Всички права запазени.