Крум Хорозов е роден през 1925 г. в с. Летница, Ловешко. Той е задържан по политически причини, като член на ЗМС, още като студент по земемерно инженерство и е осъден на 20 години лишаване от свобода. В затвора лежи 11 години до 1962 г., от които една година (1954-1955) е въдворен на Втори обект в лагера Белене.
“… Озоваваме се до портала на “Втори обект”. Там е написано –
Трудово възпитателно общежитие. Човек, това звучи гордо! ( М. Горки )
А на вътрешната страна на портала пише –
Ако врагът не се предава, се унищожава ( Джерджински )
Задната част на лозунга е истината. Ако не се предава се унищожава. От лявата страна на пътя преди портала две едноетажни постройки, където живее охраната и е столът им. От дясната страна с робски затворнически труд е издигната могила, върху която е построена административната сграда на обекта. В нея работят началникът на обекта Ханджиев, помощникът му Гогов, сътрудника на ДС Филипов и старшията Йонков. Тук отсядат и великите инквизитори, които изпраща Вътрешното министерство от София, да берат измъчени покаяни души на идейни противници.
Тук оперативните работници извършват обработката на твърдите иначемислещи хора. Според тези “работници” е недопустимо в страната им да има мислещи по друг начин, освен по СТАЛИНСКИ. И всеки, който не мисли марксически, се докарва тук на 2-ри обект на Белене за пренастройка в тукашната работилница и то в пресовото отделение, на марксическа вълна.
Порталът е вход към една голяма площ земя, заградена с 4 метра висока оградна мрежа, преплетена от много редове бодлива тел, през която ограда не може да се прехвръкне, а камо ли да се прескочи…”
– “Ти защо вика тая сутрин бе, гадино? Знаеш ли, че сега ще умреш тука? Защо подстрекаваш затворниците? Кои бяха другите до тебе, дето правиха демонстрация тази сутрин?
– Аз не съм викал нищо, нито съм видял някой около мене да вика.
– Я го гледай тоя гад, дра си гърлото тая сутрин, а сега нито викал, нито видял кой вика. Ще видиш и чуеш хей сега. – Скочи от стола, взе недоодяланото дърво, замахна колкото сила има и такъв удар ми нанесе, че помислих, че няма да изляза жив оттам и тази нощ ще се преселя в небесния рай. Той повтори удара с разпенена уста и вика:
– Не знаеш, не знаеш! Тук ще изгниеш! Изведете го!
Едва се държах на краката си, престъпих и прекрачих прага. На вратата надзирателят ме блъсна и поведе към портала. Влязох в портала, но надзирателят не ме освободи, а ме поведе навътре в двора. Едва вървях зашеметен, изморен от деня с нанесен побой от Гогов. Как страшно съм изглеждал не знам, минавах покрай другарите си, без някой да смее да се обади и ме замъкнаха в карцерите. Надзирателят отвори външната врата, вмъкна ме в коридора, очертанието на който не може да се види добре от слабата светлина на фенера. Лъхна ме смрад, мухъл и нещо отново ми напомни за смъртта. Спряха ме пред друга, кована от груби дъски врата. Отключи и нейния кофар, отвори я, блъсна ме да вляза вътре и изруга:
– Тук ще умреш, гад такава! От тук няма да излезеш!“
откъс от книгата “Озарението” с автор Крум Хорозов