“Съпругът ми Иван Апостолов Христов от Мездра има тъжна участ. След 09.09.1944 година той се завърна от Чехия, където следваше индустриална химия. Бяхме младоженци. По онова смутно време изчезваха хора и между тях се оказа и вуйчото на мъжа ми Петър Ганев, богат търговец от Мездра. Иван беше млад и близките му единствено на него разчитаха – да ходи и търси вуйчо си. Оттук започна и трагедията ни, която продължи много години. Предупреждаваха го да не рови, арестуваха го, биха го.
Една сутрин осъмнахме с надпис на вратата “СМЪРТ НА ВРАГОВЕТЕ”. След това прибраха Иван и го пратиха на лагер. Работили са по река Искър. Оттам го освободиха, но веднага пак го арестуваха и цели седем месеца прекара в Държавна сигурност – Враца. Скалъпиха му присъда за две години – умисъл за бягство.
Иван излезе от затвора през 1951 г. и аз се зарадвах, че ще има кой да се грижи за децата, но уви. На 16 юни 1951 г. у дома нахлуха четирима въоръжени мъже, направиха обиск и отново го отведоха. Въдворен в ТВО Белене… Три години и три месеца без присъда, без да е направил никому нищо!
През тези мъчителни години у дома се настани един лейтенант от милицията, на мене ми изхвърлиха багажа от кухнята и ме оставиха само в една малка стая – с двете ми деца… Аз повече не можех да издържам, мислех за самоубийство, два пъти заставах пред влака… Добре, аз ще се отърва, но децата?…
Съпругът ми почина от рак на стомаха и не можа да види, че след зимата идва и пролет, а на мен ми отпуснаха половин пенсия…
Спомен от Събинка Христова от сборника “Свидетели”