Информация

В началото на април 1949 година в Белене, на брега на Дунава, спира луксозна кола “Чайка” и от нея слизат двама мъже и една жена. Единият от мъжете – висок, слаб, с побеляла вече коса, над 60 години. Вторият към 45 год., строен, с красиво лице и буйна черна коса. Жената, също на тази възраст, в тоалет от последна мода. Старецът гледа острова, който е отдалечен от сушата с 800 метра воден ръкав и казва: “Само за тази цел е, тука ще бъде!” Вторият допълва: “Тук им е мястото”, а жената добавя: “Тука да умират гадовете”, и с това свършило.

По сведения от беленчани, тази зловеща комисия, която им отне островите, се състояла от следните членове:

1. Тодор Павлов – професор и регент;

2. Антон Югов – министър на вътрешните работи;

3. Цола Драгойчева от ЦК на БКП.

Към края на юни, на гара Белене пристигат първите вагони с арестанти, които ги прехвърлили на остров “Персин” и ги откарали на 8 км. на изток по острова, на най-високата точка, на 35 метра над м. ниво, дето не се залива от водите на Дунава…

Повече от 67 години след откриването на първите лагери в България и вече над 27 години от демократичните промени, в страната ни липсва място или места на памет към страдалите и избитите през този период. Тогавашните правителства, рожби на фашистки и комунистически идеологии, захвърлиха в тези около 100 лагера (почти всички вече изоставени и забравени) повече от 300 000 души – евреи, католици, православни, протестанти и мюсюлмани; партизани, комунисти, фашисти, демократи, либерали, анархисти; политици и писатели, художници и музиканти, работници и управници, мъже и жени, българи и чужденци. Хиляди погубени човешки животи, безброй страдания, разбити човешки съдби. Това са тъмни петна от нашата история, за които трябва да се знае и да се помни. Много отдавна, веднага след промените, във всички страни от бившия вече социалистически лагер такива места на памет бяха открити. Хората там говорят, пишат, преподават и помнят своята история.

Те не забравиха жертвите от тази отминала епоха. В тези места на памет се чете безпристрастната истина за това, което е било и което никога не бива да се повтаря, тъй като отнемането на дори един невинен човешки живот е недопустимо. За съжаление страната, която сякаш забрави своите мъченици и страдалци (изключвайки няколко открити паметни плочи), страната която е длъжник пред обществото и паметта на покойните невинни, е нашата.

На 26 април 2014 година, точно 65 години след откриването на концентрационният лагер в Белене, основахме Комитет За Остров Белене – независима гражданска структура с идеална цел, без икономически и политически интереси, който в началото на 2016 година се трансформира във фондация “Остров Белене”. Ние не сме леви или десни, сини или червени. Ние не сме политици. Ние сме българи.

Основните ни задачи са:

• създаване на парк – мемориал на Втори обект на концлагера Белене, който се намира на остров “Персин” – най – големият лагер за политически опасни, за комунистическата власт лица, създаден от БКП през 1949 година;
• създаване на музей – мемориал на жертвите на тоталитаризмите в гр. Белене;
• събиране и архивиране на исторически свидетелства от лагерите за принудителен труд и концлагерите, функционирали на територията на България в периода 1940 – 1990 год.

Много хора стоят зад идеята за реализиране на този проект. Ползваме се с подкрепата на Президента на РБ, съюзите на репресираните, историци, учени, общественици, политици, дипломати, членове на кабинета, евродепутати, хора от цялата страна, както и от чужбина. Благодарни сме на подкрепата от г-жа Цецка Цачева – председател на НС на РБ, г-н Петър Стоянов – Президент на РБ, Община Белене, фондация “Конрад Аденауер”, дипломатически представителства в България и много други.

Страницата ни във фейсбук е харесана от над 14 000 души, а почетните ни членове надхвърлят 400 души.

Работим вече над три години. Съорганизатори сме на ежегодното национално поклонение в памет на избитите на остров “Персин”. Периодично провеждаме кампании по почистване и поддръжка на мястото, където се е намирал Втори обект на концлагер Белене (на остров “Персин”). Финансираме преиздаването на книги от оцелели, от ада на лагерите. Архивираме свидетелства от тези времена…

“Светът на лагерите не е важен, понеже в него са страдали и умирали; светът на лагерите е важен, тъй като в него са живели.”