Лиляна Пиринчева
Държаха се с нас по-лошо и от животни. Впрягаха ни като добитък от ранни зори до късна вечер. Хранеха ни с булгур и зеле …
Държаха се с нас по-лошо и от животни. Впрягаха ни като добитък от ранни зори до късна вечер. Хранеха ни с булгур и зеле …
Една сутрин осъмнахме с надпис на вратата “СМЪРТ НА ВРАГОВЕТЕ”. След това прибраха Иван и го пратиха на лагер. Работили са по река Искър. Оттам го освободиха, но …
По онова време на Персин станаха няколко убийства. Най – напред чухме , че двама затворника, когато са товарили сено, са преминали в забранената зона и са били застреляни от пазачите. Но истината беше, че бяха застреляни, само за да се сплашат другите и да не се опитват да бягат.
Както и да е, по едно време, на втория ден, аз подочух, че сме за беленската гара. Стигнахме, отвориха вагоните. Вънка пълно с милиция, с насочени пушки, като че ли бандити пристигат. Бил барабана в селото Белене, то е католишко село: „Тук ще пристигнат касоразбивачи, крадци, айдуци”.
Арестуваха ме на 14 май 1947 година. „Клиент” за Втория народен съд. Обвиниха ме в шпионаж, в укривателство на врагове на народа, в участие в заговор против властта и опит за бягство…