Дечко Драгиев

Дечко Драгиев е роден през 1922 г. в Казанлък. Дядо му е съратник на Стефан Стамболов, дългогодишен кмет на Казанлък и народен представител три мандата. Дечко Драгиев завършва прогимназия в родния си град, а след това започва да учи в Американския колеж в Симеоново.През 1946 г., когато се уволнява ОФ отказва да издаде на Драгиев необходимата за това време бележка, за да постъпи в университет. Причината е, че е син на капиталист и американски агент като възпитаник на едноименния колеж.
През следващата 1947 г. успява да се запише във филологическия факултет на Софийския университет, след като изискването за бележки отпада.
Седмица преди да положи последния държавен изпит Денчо Драгиев е арестуван. Включен е като подсъдим по втория колежански процес и е осъден на 12 години затвор и 14 години лишаване от права. Две години е в Шуменския затвор, 2 години в наказателното отделение на Пазарджишкия затвор, 4 години в лагера „Белене”, 3 години на откритата кариера край с. Самоводене, Великотърновско.
“… В тази придобила зловеща слава и увенчала с короната на страданията бригада бяха причислени католическите отци, чиито огнено слово и неотстъпчивост възкресяваха вярата в народните маси. Преминали през непоносимия гнет на следствията, преизтощени от хроническия глад, те и тук, с тела, просмукани от солената пот, под убийствените слънчеви лъчи, с мазолестите им ръце от тежките тарги не отстъпваха от вярата си в Бога. … И днес пред нас се откроява образът на извисения в католическото си верую отец Лъв Рончев, който съчетаваше неукротим верчески порив с християнско достолепие и който бе готов да понесе венците на мъченичеството в името на всемирното християнско братство…
Пак в тази бригада бяха включени и православни свещеници, верни на многовековната родна църква, предани по дух Богу и обнадеждавали изтерзаните народни маси… Порицаваха с явна смелост практиката на управата починалите затворници да се погребват без опело. Те просто биваха заравяни в беленските блата с по няколко лопати пръст от криминалните затворници. Така безброй гробове останаха безименни и без кръст. Мнозина свещеници бяха принудени да захвърлят расото си и да се затрият като подритвани по изкопите работници.
Тавава бе съдбата на свещеническата бригада, чиито тъжни страници историята ще разлиства пред тачещия паметта им народ. Бъдните поколения не трябва да покриват с давност идейната самоотверженост на своите предци…”
откъс от книгата “Жаравата на спомените” с автор Дечко Драгиев

Още лагерни истории