Фондация "Остров Белене"Фондация "Остров Белене"
Фондация "Остров Белене"
Работим за създаване на парк – мемориал и музей на жертвите на тоталитаризмите в гр. Белене

Фондация "Остров Белене"

гр. Белене 5930, общ. Белене,
обл. Плевен, ул. М. Василев 4

0887 426704

  • Концлагера “Белене”
    • История
    • Лагерни истории
  • Фондация “Остров Белене”
    • Информация
    • Мисия и цели
  • Новини и инициативи
  • Фотогалерия
  • Контакти
  • bg 
FacebookYouTube
  • Концлагера “Белене”
    • История
    • Лагерни истории
  • Фондация “Остров Белене”
    • Информация
    • Мисия и цели
  • Новини и инициативи
  • Фотогалерия
  • Контакти

Вънде Въндев

“Свалиха ни от вагона – „Момчета стегнете си обувките, че много път има, 20 километра“, любезни нали, минахме 200 метра и отзад, последните от нас, започнаха да викат: „Олеле, майко!“ милиционерите крещят: „Не гази тополките!“ И ни вкараха в едно место с вода, да не можеме да бегаме и кой, къде намериха, удряха.
Когато ни вкараха в конюшнята, ни дадоха по 40 см – на леси да спиме. Леса – без дюшек, без нищо. Кога завали снег, прозорци немаше, снегът върху нас, умираш от студ, прилепяхме се един към друг. Никой не казва защо си там, само гледаш да спасиш кожата, да не те утрепят.
Работехме в бригади от по 20-30 човека, накараха ни с тарги да копаме по 5 кубика земя, което е невъзможно! Вървим по пътека, отклониш се – направо стрелят. Пълни с въшки, рани, като се оправи времето, отзад нямаше човек да не е бит, на раните – червеи вътре! Аз изкарах близо 2 години, бях на 21. Вечер, като правехме проверка, отзад – милиционерите. Мръднеш малко – бам с тоягите! Отвън те изяждат комари, вътре – дървеници. Беше ужас! Беше работа, глад и бой… Сутрин като станеш, гледаш някой се обесил, не можал да издържи! Бил съм свидетел, как двама-трима ги убиха от бой. Повече бригадирите ги убиваха, не милиционерите. Имаше един Газдов, вечер вика: „Огледай се на огледалото, за последен път се оглеждаш“.
Като излязох, се ожених за дъщерята на началника на лагера, Иван Тричков се казваше. Тя му викаше: „Закачите ли го, ще се самоубия!“ Така спасих кожата. От нея разбрах защо: баща ми навремето бил окръжен войвода в Петрич, ВМРО. По-късно от досието си разбрах, че на 7 години съм бил агент на немското разузнаване. Сега съм на 80…”

Още лагерни истории

Дарителска сметка

Банкова сметка:
IBAN - BG05STSA93000023396982
BIC - STSABGSF
Банка ДСК

Фондация "Остров Белене"
гр. Белене 5930,
общ. Белене, обл. Плевен,
ул. М. Василев 4

Лагерни истории
  • Петко Огойски
    May 9, 2016
  • Стефан Бочев
    May 4, 2016
Последни новини
  • Стартира почистването на северната част на останките от лагера “Белене”
    September 25, 2023
  • Лятно училище “Защо ни е да помним”
    September 25, 2023
  • Remember: Изкуство за свобода и памет
    March 7, 2023
© 2016 Фондация "Остров Белене". Всички права запазени.